***
Има страдания в този живот, които разяждат душата бавно, като проказа. Тях с никого не можеш да споделиш, защото хората са свикнали да ги смятат за нещо случайно и нелепо, и ако някой има неблагоразумието да разкаже или да пише за т...

Колко години минаха?
Колко „приятели” ще пускат раздвоения си змийски език по врата ми и ще съскат това, което ми се иска да чуя?
 

Heaven"s Hung In Black
I can’t take anymore
I have no more wings

По-добре човек да се задави от болка, но да я понесе сам, а не да доставя удоволствие на този, който умишлено го е наранил, споделяйки че го боли...

Тичай надолу по сивата стена на мрака. Бягай! Под скалата. Скрий се! Яростта превръща червата ти на вода...
Трепери като последния лист на есента! В гърдите ти е замръзнала бучка лед. Умът ти е изпразнен от мисли, само цветовете на страха...

"Внезапно желание да бъдеш нещо... да бъдеш нещо като просяк пред вратите на храма. Жажда нищо да не искаш, от всичко да се откажеш. Да бъдеш беден, самотен и да намираш в това някакво особено удоволствие или праведност. Детското ъгълче,...

Прекалено голям оптимист съм станала напоследък... май не ми се отразява добре... Съдбата явно наистина обича иронията - толкова време се стремях да се превъзпитам, да не очаквам винаги най-лошото, да премахна вечната хедонистична нотка,...

Свидетелят: Отношенията ни с ищеца са колегиални и от рода на майтапа.
 
***

Бих искал да ви напомня, че удушавайки Леополдин, аз й спестих единствената истинска смърт - забравата. Вие мислите, че съм убиец, а всъщност аз съм един от малкото хора, които никого не са убивали. Огледайте се наоколо, вижте самата себ...

- Имате ли балони?
- Имаме, но са бракувани.
- Защо са бракувани? Да не би да не могат да се надуват?